Read the Bible

1 И тъй минаха отвъд езерото в гадаринската страна.2 И като излезе от ладията, на часа Го срещна от гробищата човек с нечист дух.3 Той живееше в гробищата, и никой вече не можеше да го върже нито с верига;4 защото много пъти бяха го връзвали с окови и с вериги; но той бе разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.5 И всякога, нощем и денем, в гробищата и по бърдата, той викаше и се изпосичаше с камъни.6 А като видя Исуса отдалеч, затече се и Му се поклони;7 и изкрещя със силен глас и рече: Какво имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи.8 (Защото му казваше: Излез от човека, душе нечисти).9 И Исус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина.10 И много Му се моли да не ги отпраща вън от страната.11 А там по бърдото пасеше голямо стадо свине.12 И бесовете Му се молиха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.13 Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото, на брой около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото, и се издавиха в езерото.14 А ония, които ги пасяха, побягнаха и известиха това в града и по селата. И жителите дойдоха да видят какво е станало.15 И като дохождат при Исуса, виждат хванатия по-преди от бесове, в когото е бил легиона, че седи облечен и смислен; и убояха се.16 И ония, които бяха видели, разказваха им за станалото с хванатия от бесовете, и за свинете.17 И те почнаха да Му се молят да си отиде от техните предели.18 И когато влизаше в ладията, тоя, който бе по-напред хванат от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него.19 Обаче Той не го допусна, но му каза: Иди си у дома при своите, и кажи им какви неща ти стори Господ и как се смили за тебе.20 И човекът тръгна и почна да разгласява в Декапол какви неща му стори Исус; и всички се чудеха.

21 Когато Исус пак премина с ладията на отвъдната страна, събра се при Него голямо множество; и Той беше край езерото.22 И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му,23 и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа; моля Ти се да дойдеш и положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.24 И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше подире Му, и хората Го притискаха.25 И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години,26 и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот без да види някаква полза, а напротив беше й станало по-зле,27 като чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му.28 Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.29 И на часа пресекна кръвотечението й, и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.30 И веднага Исус като усети в Себе Си, че излязла от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми?31 Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, и казваш ли: Кой се допря до Мене?32 Но Той се озърташе за да види тая, която бе сторила това.33 А жената уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.34 А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си.

35 Докато Той още говореше, дохождат от къщата на началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умря; защо вече затрудняваш Учителя?36 А Исус, като дочу думата, която говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.37 И никому не позволи да Го придружи, освен на Петра, Якова и Якововия брат Иоан.38 И като дохождат до къщата на началника на синагогата, Той вижда вълнение и мнозина, които плачеха и пищяха много.39 И като влезе, каза им: Защо правите вълнение и плачете? Детето не е умряло, а спи.40 А те Му се присмиваха. Но Той като изкара навън всичките, взема бащата и майката на детето, и ония, които бяха с Него, и влиза там гдето беше детето.41 И като хвана детето за ръка, каза му: Талита куми; което значи - Момиче, тебе казвам: Стани.42 И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И внезапно те се смаяха твърде много.43 И много им заръча, никой да не узнае това; и заповяда да й дадат да яде.